Диагностикана на генитален херпес и цел на тестването
Диагностика на генитален херпес се състои в провеждането на лабораторни тестове. Целта на тестването за генитален херпес е да се установи наличието на инфекция с херпес симплекс вирус (HSV). Тестването може да бъде назначено по различни причини, включително:
- Потвърждаване на диагноза за HSV инфекция при пациенти със симптоми
- Диагностициране на пациенти с история на генитални ранички, но без текущи симптоми
- Установяване на евентуална HSV инфекция при бременни жени без симптоми
- Оценка дали сексуален партньор на човек с HSV е податлив на инфекция
- Прогнозиране на честотата на бъдещи пристъпи на симптоми
Тестът може също така да определи типа на HSV, който причинява инфекцията. Има два основни типа на вируса:
- Херпес симплекс вирус тип 1 (HSV-1): Причинява повечето случаи на орален херпес, обикновено се предава в детството. HSV-1 може да се разпространи и към гениталиите по време на орален секс.
- Херпес симплекс вирус тип 2 (HSV-2): Най-честата причина за генитален херпес, предавана чрез сексуален контакт (вагинален, орален или анален секс).
Какво измерва тестът?
Тестовете за генитален херпес търсят признаци на HSV инфекция. Съществуват четири основни типа тестове:
- Вирусна култура: Използва проба от раничка, за да провери дали тя е заразена с HSV-2. Най-полезна е в ранните етапи на поява, когато раничката е отворена.
- PCR тест (Полимеразна верижна реакция): Търси ДНК на вируса в проба от раничка или в кръв. Този тест може да определи точно дали инфекцията е с HSV-1 или HSV-2.
- Цанк тест: Анализ на клетки от раничка под микроскоп, който може да се извърши директно в лекарския кабинет.
- Тестове за антитела: Измерват антителата, произведени от имунната система в отговор на HSV инфекция. Тестването може да се направи с кръвна проба.
Кога трябва да направите тест за генитален или орален херпес?
Тестът може да бъде назначен, ако имате признаци и симптоми на херпес инфекция. Въпреки че много хора с HSV нямат симптоми, при първична инфекция (2 до 20 дни след заразяване) могат да се появят:
- Малки ранички или мехури по кожата.
- Мехури по устните, пениса, вагината, седалището, ануса или около устата.
- Изтръпване, сърбеж или парене по кожата.
- Треска, главоболие или мускулни болки.
- Подути лимфни възли.
След първоначалната инфекция HSV остава латентен в тялото и може да се активира периодично. Групата фактури които стимулират повторни пристъпи включват стрес, треска, физическа травма и отслабена имунна система.
Обикновено медицински експерти не препоръчват тестване за херпес при пациенти без симптоми, освен в случаи като:
- Пациенти с партньор, който има генитален херпес.
- Хора, които искат по-пълно тестване за полово предавани инфекции (особено с множество партньори).
- Бебета, родени от майки с HSV инфекция.