Теди осъзнава, че ако наистина се грижиш за някого, не си правиш услуга, ако не му кажеш, че имаш херпес
Бях диагностицирана с херпес преди 6 години, когато бях на 29. Когато забременях, реших да се тествам за полово предавани болести и бях шокирана, когато ми казаха, че съм заразена с херпес. Лекарката, която ми съобщи резултатите, ме консултира. Едно от основните неща, които отбеляза, беше пълното ми безразличие към това дали съм се заразила от партньора си, с когото бях омъжена от четири години, или обратното. За мен това нямаше значение – важното беше да се науча да живея с това и да направя нещата възможно най-нормални. Съпругът ми също си направи изследвания, които потвърдиха това, което вече знаехме – и той имаше вируса HSV-2.
През следващите години се научихме да живеем с вируса. За щастие аз имах много леки симптоми, но съпругът ми страдаше ужасно от чести и болезнени пристъпи. Обяснявахме си това със стреса в живота му, но това беше нещо, което той чувстваше, че не може да промени. Когато решихме да се разделим през 2019 г. (не заради херпеса), успяхме да останем добри приятели. Беше трудно да си тръгна, знаейки, че и двамата ще трябва да разкриваме пред бъдещи партньори за вируса. Това беше нещо, което ме ужасяваше, защото бях убедена, че никой няма да ме иска.
След раздялата винаги практикувах безопасен секс, но идеята да кажа на някого, че имам вируса, винаги ме спираше да вляза в сериозна връзка и прекратявах нещата, преди да стигнем до този етап.
Преди около година срещнах мъж чрез сайт за запознанства. Дълго време бяхме приятели и преди няколко месеца решихме да преминем на следващото ниво. Той винаги ми е казвал, че „приятелството е на първо място“. Той е най-неосъждащият човек, когото познавам. Знаех в сърцето си, че ако не мога да му кажа, няма да мога да кажа на никого. След много опити почти се разделихме, но най-накрая миналата неделя му казах.
След като прочетох много статии за това как да кажеш на партньора, сега знам, че направих всичко грешно! Отне ми много време да му кажа и съм сигурна, че до края той си мислеше, че се опитвам да прекратя връзката ни. Просто не можех да изрека думата „херпес“. След много сълзи разказах цялата история – той беше невероятен. Мисля, че думите му бяха „Това ли е всичко?“ Говорихме много за това как ме засяга, как ще ни повлияе, и накратко, той доказа, че е най-добрият и най-сладкият мъж, когото познавам.