Личната история на Христо – 34 годишен. С приятелката ми Мария бяхме заедно две години, но един ден се разделихме и започнахме нови връзки. Година по-късно приключих с новата си приятелка и след няколко месеца отново се срещнах с Мария. Постепенно започнахме да се виждаме, но без да влизаме в сексуални отношения. Две седмици по-късно Мария ми каза, че има нещо важно, което трябва да ми сподели, но не може да го направи лично, затова ми донесе писмо. В това писмо тя обясняваше, че предишният ѝ партньор е бил заразен с херпес. Той се беше държал безотговорно и беше скрил от нея, че има херпес. Въпреки че е знаел, че има епизод на инфекцията, той не ѝ е казал. В резултат, няколко седмици по-късно, Мария открила, че е заразена с HSV-2. Разбира се, това беше труден момент за Мария – да разбере, че е заразена с вирус, за който няма лечение, особено когато причината е нечия безотговорност. Не е изненадващо, че тяхната връзка не продължи дълго!
Четейки писмото на Мария, в ума ми се появиха множество въпроси. Бях чувал за херпеса и винаги съм се ужасявал от полово предаваните инфекции. Въпреки това, както повечето хора, понякога съм имал незащитен секс. Сега, гледайки назад, знам, че съм имал късмет да не хвана нещо.
Същата вечер се прибрах у дома доста объркан. Направих проучване в интернет и започнах да научавам повече за херпеса. Знанието на фактите ми помогна да погледна нещата в перспектива – все пак, херпесът не е смъртоносен! След два дни размисъл, с Мария решихме да възобновим връзката си, но знаехме, че трябва да сведем риска от предаване на вируса до минимум. Научихме се да използваме презервативи, когато правим секс. Никога преди не съм обичал да ги използвам, но свикнахме с тях и дори ги намерихме за вълнуващи! От момента, в който решихме да имаме сексуални отношения, се съгласихме да направим всичко възможно, за да избегнем предаването на вируса. Но въпреки всичките ни усилия, Мария продължаваше да се тревожи, че може да ми предаде вируса.
Няколко месеца по-късно забелязах мехури близо до устната си. Посещението при лекар потвърди това, което вече подозирах – имах херпес, но на лицето! Как се почувствах, когато получих диагнозата? Е, помислих си, че е неприятно, но не изпитах нищо повече! Нито тъга, нито гняв. От деня, в който решихме да се виждаме отново, приех факта, че мога да се заразя по всяко време. Бях подготвен за най-лошото.
Мария трудно прие, че е предала вируса на мен. Тя плака много, докато аз не пролях и една сълза. Тя не можеше да разбере защо не съм по-разстроен. В действителност, това беше напълно разбираемо – тя нямаше избор в случая, беше заразена почти нарочно от някого, докато аз бях информиран и съзнателно приех последиците.
Днес нашата връзка става все по-силна. Мария се научи да спре да се чувства виновна и двамата се научихме да живеем с вируса. Открих какво е да имаш невероятна връзка с друг човек!
Така че, за всеки, който чете моята история, бъдете сигурни, че е възможно да се научите да живеете с херпес. Възможно е да срещнете хора с херпес, да изградите връзка въпреки него. Накратко, нищо не е невъзможно, само защото имате херпес. Понякога се чудя дали връзката ми с Мария щеше да бъде различна, ако тя нямаше херпес. Никога не съм бил от хората, които говорят открито за сексуалност, но фактът, че имаме херпес, означава, че често обсъждаме такива теми и в резултат говорим открито и за много други неща. Нашата връзка е изградена върху нещо много по-солидно. Тя е по-интимна, по-истинска. Мария не обича, когато казвам това, но аз всъщност вярвам, че херпесът е помогнал на връзката ни. Важното е да можете да говорите за това с партньора си. Осъзнавам, че хората се страхуват да засегнат темата, но повярвайте ми, струва си да бъдете честни с партньора си – това може да има всякакви неочаквани положителни ефекти.